Може ли кучето действително да ни изяде домашното?
О х, знаете ли, днес не съм подготвен, защото „кучето ми изяде домашното“. Това е желязно алиби, което повечето от нас или са чували, или дори – са използвали. И ако се замислите – това е твърдение, което няма как да се обори – животното беше там, видях го, просто то не може да си признае, а и не останаха доказателства, нали? Да, факт е, че това прекрасно извинение се използва от десетилетия. Но как се е стигнало до него и възможно ли е действително кучето да ти изяде домашното?
Как се ражда едно от най-известните извинения на света?
Историята на произхода на „кучето ми изяде домашното“ е доста очарователна (в случай, че сте се съмнявали!). През 1905 г. музикалният критик в едно уелско списание, наречено The Cambrian, публикува история за свещеник, който временно е назначен в местната църква по заместване. Притеснен дали първата му проповед на новото място е била достатъчно дълга, той попитал един от служителите в църквата дали се е представил добре, обяснявайки, че кучето му „изяло част от хартията, върху която била написана проповедта точно преди началото на службата“. Двамата се посмели добре и започнали да размишляват дали четириногите може да страдат от лошо храносмилане след консумация на хартия...
„Кучето ми изяде домашното“ в поп културата
Фразата е използвана в различни публикации през следващите десетилетия, но става широко популярна през 70-те години. Авторката Пола Данцигер дори й отдава почит със заглавието на романа си от 1974 г. „The Cat Ate My Gymsuit. А през 1976 г. Юджийн Кенеди описва Ричард Никсън като „човекът, измислил най-великото американско извинение след „кучето ми изяде домашното" в записките си за Уотъргейт.
Може да ви звучи смешно, но според популярните телевизионни предавания, кучетата са били причина №1 хлапетата да нямат домашно през 80-те и 90-те години.
Действително ли едно куче може да изяде нечие домашно?
Дали всичко това е просто удобно извинение или кучетата действително могат да похапнат нечие домашно? Оказва се, че това е напълно възможно! Или поне това твърди Жаклин Мос от Къмбърленд, Мейн, която си спомня: „Когато бях в шести клас, трябваше да направим проект за древна цивилизация. Използвах един дебел учебник, който бях оставила на стола в хола за през нощта. Когато слязох долу на сутринта, той беше изчезнал. А моят Лабрадор изглеждаше много виновен“.
Примерите за домашни любимци, които изяждат или просто унищожават (най-често от скука!) нечие домашно, са безброй. И изглежда, че това изпитано и вярно извинение никога няма да загуби своята давност. Докато има домашно, ще има и кучета, които да го ядат!
Вижте още: